Света София (София)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигациятаНаправо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Света София.

„Света София“
Basilica of Hagia Sofia, Bulgaria.jpg
Местоположение в Оборище
Вид на храмаправославна църква
СтранаFlag of Bulgaria.svg България
Населено мястоСофия
ВероизповеданиеБългарска православна църква
ЕпархияСофийска
Тип на сградатабазилика
Архитектурен стилвизантийски
Време на изгражданеIV век
Съвременен статутдействащ храм, паметник на културата
Съвременно състояниереставрирана
„Света София“ в Общомедия
Интериор на църквата

„Света София“ е раннохристиянска православна църква в столицата на Република България – София. Църквата е от IV век и е традиционният катедрален храм на града, дала и името му.

Архитектура[редактиране | редактиране на кода]

Според непреходното определение на Проф. Богдан Филов: "[„Света София“] има и твърде голямо общо научно значение като един от най-старите архитектурни паметници на Балканския полуостров. ... „Св. София“, която съвсем няма византийски характер, и се отличава рязко от всички други църкви у нас, сочи явно на един период, когато византийският стил не е още получил онова изключително господство в църковната архитектура на Балканския полуостров, което по-късно задушило всички други самостойни прояви и е наложило своя отпечатък дори и на постройките от най-ново време. ... Всъщност, обаче, ние имаме тук работа с една оригинална постройка, чиито особености не могат да се обяснят въз основа само на местните паметници. ... ние ще трябва ... да проследим главно старохристиянската църковна архитектура в Мала Азия ... " (Проф. Богдан Филов, 1913)[1]

Църквата днес няма камбанария. Камбаната ѝ продължава да е окачена на високо вековно дърво в градината пред входа.

История[редактиране | редактиране на кода]

Предходни сгради[редактиране | редактиране на кода]

Сердика започва да се християнизира още в първите години сл. Хр. Християнството, обаче, остава потиснато от законовите ограничения на Римската империя до началото на IV век сл. Хр. На 30 април 311 година император Галерий издава прочутия Едикт на толерантността, с който християните получават религиозни права в Сердика. Две години по-късно, през 311 година в Милано (Медиоланум), император Константин потвърждава Едикта на Галерий чрез т. нар. Милански (Медиолански) едикт.

През XX век българската наука приема становището, че на мястото на „Света София“ са издигнати последователно поне четири по-малки християнски храмове, предхождащи съвременната сграда.

Смята се, че първият раннохристиянски храм е мартирий, издигнат в съществувалото от по-рано гробище източно от Източното входно крепостно съоръжение (Източна порта) на Сердика. Изглежда е построен непосредствено след Миланския едикт, като откритата в него олтарна маса е приблизително датирана към средата на IV век. Първоначално той представлява правоъгълна сграда с размери 7,43 × 6,19 метра с полукръгла апсида, а впоследствие е разширен и удължен в западна посока до еднокорабна сграда с размери 14,51 × 6,19 метра.[2]Около 380 година на мястото на мартирия е построена нова църква, която запазва неговите основни размери, използвайки останки от стените му за опора. Корабът е удължен с 4 метра и отстрани са добавени още два кораба, като северният е по-тесен, за да не засегне съществуващи гробници. Апсидата е разширена до ширината на централния кораб, архитектурен подход, който по това време е характерен за сирийската църковна архитектура.[3]Малко по-късно църквата е построена наново за трети път. Страничните кораби са разширени (северният – само с половин метър) и апсидата е увеличена пропорционално. Целият централен кораб е удължен допълнително в западна посока, а в западния му край е добавен притвор. Тази църква няма дълъг живот; смята се, че е разрушена от нашественици (готи?) няколко години след завършването на строежа.[4]Смята се, че през последните години на IV век на мястото е построена още една нова църква с нов мозаечен под, покриващ останките от предишните строежи. Тази сграда също е разрушена, възможно – от хуни през 443 година.[5] Тази хронология на строеж на четири християнски храмове един върху друг в краткото време от 311 до 400 година, близо 90 годишен период, подсказва едно непознато трескаво и скъпоструващо (мозайките и други строителни похвати) строителство на едно и също място всеки 20 години, последващо приемането на християнството като толерирано изповедание в Сердика.

Настоящата църква[редактиране | редактиране на кода]

Голяма част от изследванията на църквата Света София, преживяла богатите на история и природни катаклизми са/ердикийско - средечки – софийски столетия до XXI век, се съгласяват със заключенията, че тя може да е построена в средата на V век, при император Маркиан или при Лъв I Тракиец, като е възможно поне в някои свои части да повтаря плана на предходна сграда нейния архитектурно-строителен периметър.[6] Църквата е засегната в края на V век от предполагаеми следващи нападения (прабългари и словени/славяни?) и е претърпяла строителни поправки около средата на VI век при император Юстиниан Велики.[6] Подобно на Света София в Цариград, и тя е посветена на Божията премъдрост – едно от имената на младия Исус Христос.[7] Смята се, че оттогава вече над 1400 години тя неотменно носи това име, което от поне от XIV век започва да се използва и за Средец.

Не по-късно от завладяването на Сердика от българския владетел Крум в 809 година са срутени сводове на трите надлъжни кораби и на напречния кораб, както и надстройката на притвора. След покръстването на българите през втората половина на IX век църквата е ремонтирана, като може би още тогава да са премахнати отбранителните кули и сградата да е придобила приблизително съвременния си план.[8]

Независимо от бедствията и тежката понякога историческа съдба, и през следващите столетия Света София продължава активно да се използва предимно като градска съборна църква и обичайно място за опело, поради непосредствената близост с едно от градските гробища. По времето на Второто българско царство (XII – XIV век) Света София придобива статута на катедрална митрополитска църква.

Понастоящем все още не са открити сведения отпреди XV век на разрушения от земетресение/я и/или други природни бедствия. Тази липса не означава, че това не се е случвало, тъй като зоната е земетръсна. Не винаги може със сигурност да се определят и да се отделят и различните разрушения, свързани с конструктивни и други строителни слабости на сградата, както и с нормалното ѝ стареене, от една страна, от насилствените разрушения (войни, нападения, вандализъм и други) – от друга, особено през времената на първоначалното ѝ съществуване.

Превръщане в джамия и запустяване[редактиране | редактиране на кода]

„Света София“, гравюра от 1878 г.

След османското нашествие храмът е превърнат в джамия – издигнато е минаре, унищожени са стенописите (открити са техни следи, датирани от XII век, предхождащи стенописите на Боянската църква). Най-вероятно сградата за пръв път е разрушена по време на земетресение от средата на XV век. В края на XVI век тя е отново възстановена като джамия от османския велик везир от хърватски произход Сиявуш паша.[9] Отново през 1818 г. и 1858 г. сградата пострадва сериозно от силни земетръси, минарето пада, а сред турците се пуска мълвата, че те са разгневили гяурския Господ и така джамията е окончателно изоставена. Оцелялата част е превърната в склад. На 4 януари 1878 г. на свободното пространство пред „Света София“, макар и потискащо, поради разрушителните следи на няколко столетия агресивно отношение, с благодарствен молебен тържествено са посрещнати войските на генерал Гурко. Складът е затворен, но въпреки енергичното недоволство на софиянци, към края на XIX век високите части на църквата се използват като наблюдателна кула на столичната пожарна команда.

Възстановяване през XX век[редактиране | редактиране на кода]

„Света София“, около 1915 г.
Камбаната е окачена на високо вековно дърво в градината пред входа

През 1927 година Света София е обявена за „Народна старина“.[1] Веднага след това се извършва първото съвременно възстановяване на храма, което е завършено през 1930 г.

На 21 септември 1930 година църквата е осветена и в нея започва да се извършва служение.

През 1935 г. се извършва системно проучване и реставрация под ръководството на професор Богдан Филов и архитект Александър Рашенов. През 1955 г. храмът Света София е обявен за Архитектурно-строителен паметник на културата от национално значение.[10] Така, последователно през десетилетията, Света София укрепва своя защитен статут: "... 5. Храм „Света София“, ул. „Париж“, № 2/ ул. „Московска“, Народна старина – ДВ. Бр. 69 от 1927 година; Археологически Архитектурно-строителен (декл.писмо № 2637 от 07.06.1988 г.) – В. „Известия“, Бр. 73 от 1955 година. ..."[10]

Днес храмът е възстановен в близък до първоначалния си вид, а именно – като трикорабна куполна базилика, с три масивни апсиди (олтара). Нейният план е замислен и осъществен върху основната идея – латински кръст с удължено източно рамо и купол, центриран върху пресечната точка на кръстовидния план. Тази основна идея е дисциплинираща в изграждането и оформянето като на вътрешното пространство, така и на силно въздействащите външни обемни решения. Църковните ритуали при избирането на българските патриарси в ново време са свързани с този раннохристиянски храм. Реставрацията на екстериора на църквата е извършена в периода 1980 – 1981 г. по проект и под ръководството на арх. Христо Ганчев и арх. Д.Дамянов от Националния институт за паметниците на културата. През 1986 г. колектив с ръководител арх. Христо Ганчев разработва Концепция и програма за консервация, реставрация и експониране на интериора на църквата „Св. София“. Работата по консервацията и експонирането на интериора и гробниците и изграждането на първия и единствен подземен музей в София е извършена по проект на арх. Васил Китов и е завършена в периода 2012 – 2013 година.

Археологическите проучвания, а и случайни изкопи, непрестанно разкриват нови страни на християнската древност, съхранени тук. През 1980-те и 1990-те години църквата отново е реставрирана и консервирана с образ най-близък с късноантичния (ранносредновековен) оригинал, а на южната ѝ фасада е възстановен главният официален мемориал на Република България – Гробът на Незнайния войн, по проект на арх. Никола Николов. Тогава под нея и в непосредствена близост са открити още няколко гробници и гробнична архитектура. Това дава ход на сложен дългогодишен архитектурно-исторически проект за подробно изследване, консервация, реставрация и социализиране на целия комплекс.

От англо-американските бомбардировки на София в 1944 година, пострадала подобно на съборната църква „Свети Александър Невски“, щети понася и „Света София“.

Днес църквата „Света София“ е сред най-значимите архитектурни ценности, запазени от ранното християнско развитие на Югоизточна Европа, със световно значение.

Други[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Филов, Богдан. Софийската църква „Света София“. С., 1913.
  • Филов, Проф. Богдан Димитров. "Софийската църква „Света София“ с предговор от Георги Каприев, Второ издание по Библиофилски екземпляр, № 5, лично номериран и подписан от Богдан Филов на 17.IX.1913. – Изд. „Изток-Запад“ (заедно със "Софийската църква „Свети Георги“), София, 2004.
  • Стефан Бояджиев, Вера-Надежда Динова-Русева, Георги Бакалов, Марина Младенова. Раннохристиянски храм „Св. София“ – премъдрост Божия / The Early Christian Church of St. Sofia – God`s Wisdom. 2 прераб. и доп. изд. С., УИ, 2009.
  • Чилингиров, Асен. Софийската „Света София“ и нейните мозайки. С., Алфаграф, 2011.
  • Ганчев, Христо. “Проучвания и проект за фасадна реставрация на църквата „Св.София“/1980 – 1981 г./", Сб. “Проучвания и консервация на паметниците на културата в България, том III, стр. 132 – 140, НИПК и ЦПИП-КК, София 1984.
  • G. Fingarova, Die Baugeschichte der Sophienkirche in Sofia. Wiesbaden, 2011; с рецензия от Е. Ризос
  • Ганчев, Хр. “Базиликата „Св.София“, Сп. „София“, бр. 3, 1981.
  • Ганчев, Хр. „Паметникът дал името на нашата столица“, в-к „Отечествен фронт“, бр.11088, 1981.
  • Петрова, Арх. Елена Маринова. Църквата „Света София“ (33 – 36) – В: Сборник – София, древна и млада (с. 431). Съставители: Велков, Проф. Велизар Иванов, Магдалина Станчева, Борис Чолпанов и Желязка Купенова; Рецензенти Проф. Димитър Ангелов, Проф. Илчо Димитров – Издателство „Народна младеж“, София, 1980.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Филов, Проф. Богдан Димитров. "Софийската църква „Света София“ с предговор от Георги Каприев, Второ издание по Библиофилски екземпляр, № 5, лично номериран и подписан от Богдан Филов на 17.IX.1913. (стр. 30) – Изд. „Изток-Запад“ (заедно със "Софийската църква „Свети Георги“), София, 2004
  2. Димитров 2013, с. 123 – 124.
  3. Димитров 2013, с. 124 – 125.
  4. Димитров 2013, с. 125.
  5. Димитров 2013, с. 125 – 126.
  6. а б Димитров 2013, с. 126.
  7. Международна конференция „София – Премъдрост Божия“, Софийски университет, Богословския факултет, Официална публикация на Българската патриаршия, София, 22 март 2010 г.
  8. Димитров 2013, с. 126 – 127.
  9. Авдев, Стоян. Разрушителните исторически земетресения в София. София, Бесике, 2007. ISBN 978-954-916-354-4. с. 9 – 10.
  10. а б СПИСЪК НА ОБЕКТИ СЪС СТАТУТ НА НЕДВИЖИМИ КУЛТУРНИ ЦЕННОСТИ /ПАМЕТНИЦИ НА КУЛТУРАТА/С КАТЕГОРИЯ „НАЦИОНАЛНО ЗНАЧЕНИЕ“ НА ТЕРИТОРИЯТА НА ОБЛАСТ ГРАД СОФИЯ/Данни от Националния регистър на недвижимите културни ценности, в който се вписват актовете на органите по чл. 65 и Публичния регистър на издадените по чл. 59, ал. 1 декларационни актове и на актовете за прекратяване на временния режим/
Цитирани източници
  • Димитров, Димитър. Християнските храмове по българските земи I-IX век. София, Фондация „Покров Богородичен“, 2013. ISBN 978-954-2972-17-4.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Други паметници на късно античната/раннохристиянската архитектура в България:

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Православие“         Портал „Православие          Портал „България“         Портал „България