Ботевград (община)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Община Ботевград)
Направо към навигациятаНаправо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Ботевград.

Община Ботевград
Botevgrad Municipality Within Bulgaria.png
Общи данни
ОбластСофийска
Площ518,951 km²
Население33 723 души
Адм. центърБотевград
Брой селища13
Сайтbotevgrad.org
Управление
КметИван Гавалюгов
(ГДБОП)
Общ. съвет29 съветници
   ОББО (12)
   ГДБОП (8)
   ГЕРБ (6)
   БСП (3)
Map of Botevgrad municipality (Sofia Province).png
Топографска карта на община Ботевград.

Община Ботевград се намира в Западна България и е една от съставните общини на Софийска област.

География[редактиране | редактиране на кода]

Географско положение, граници, големина[редактиране | редактиране на кода]

Общината е разположена в северната част на Софийска област. С площта си от 518,951 км2 заема 4-то място сред 22-те общините на областта, което съставлява 7,33% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

Природни ресурси[редактиране | редактиране на кода]

Релеф[редактиране | редактиране на кода]

Релефът на общината е равнинен, ниско и средно планински, като територията ѝ изцяло попада в пределите на Западна Стара планина и Западния Предбалкан.

В централната част на общината се простира обширната Ботевградска котловина (Жлеба, Коритище), която условно попада в южната част на Западния Предбалкан. При село Разлив чрез ниския праг Лопатна котоловината се поделя на две части – на запад същинската Ботевградска котловина, а на изток малката Правешка котловина. По южната и периферия преминава условната граница между Западния Предбалкан на север и Западна Стара планина на юг. Цялата дължина на котловината от северозапад на югоизток е 28 – 30 км, а максималната ѝ ширина е около 12 км. Площта ѝ е 150 км2. Котловинното дъно лежи на 320 – 420 м н.в., като е леко наклонено на север, запълнено с алувиални наноси и частично заблатено в централната част. В средата на котловината се издигат няколко вътрешнокотловинни възвишения: Медвен (520 м), Темуша (480 м), Литаковски височини (417 м) и др. Южната ѝ покрайнина, издигаща се към Стара планина е заета от големи наносни конуси.

Северно и североизточно от котловината се издигат два ниски планински рида, части от Западния Предбалкан. На север от дълбоката, каньоновидна долина на река Бебреш до границата с област Враца се простират южните части на рида Гола глава. На 1,5 км западно от махала Дилковци на село Липница, на границата с община Мездра се издига най-високата му точка – връх Гола грава 853 м. Между Ботевградската котловина на юг и долината на Бебреш на север в пределите на общината попадат западните ниски части на рида Лакавица смаксимална височина връх Високата могила 820 м, намиращ се на около 5 км североизточно от село Скравена.

Покрай западната и южната периферия на Ботевградската котловина на територията на община Ботевград попадат участъци от четири планини части от Западна Стара планина. Най-на запад се простират източните части на Ржана планина с връх Голямата могила 1546,2 м, разположен на границата с община Своге, на около 3 км северозападно от село Краево. Югоизточно от нея в пределите на общината се простират югоизточните части на Голема планина. Нейната най-висока точка връх Увеса 1455,1 м, се издига на границата с община Своге, на 7 км западно от село Литаково. Южните райони на община Ботевград и западно от дълбоката долина на река Бебреш се заемат от северната част на планината Мургаш, която на северозапад чрез висока седловина се свързва с Голема планина. Нейният първенец връх Мургаш 1687 м, най-високата точка на община Ботевград е разположен на границата с Област София. Източно от долината на река Бебреш и южно от Ботевградската котловина се простират северозападните части на планината Било. Нейната най-висока точка връх Маняков камък 1439,2 м се издига в крайния югоизточен ъгъл на общината.

Най-ниската точка на община Ботевград се намира източно от село Боженица, на границата с община Правец в коритото на река Бебреш – 232 м н.в.

Води[редактиране | редактиране на кода]

Основна водна артерия на община Ботевград е река Бебреш (85,5 км, ляв приток на река Малки Искър). С изключение на първите ѝ 5 – 6 км и последните 2 км реката изцяло протича през общината, като площта на водосборният ѝ басейн е 492 км2 и отводнява над 90% от нейната територия. Тя извира на 1 км северозападно от връх Звездец в Етрополска планина, Западна Стара планина, на 1430 м н.в. под името Клисура, на територията на община Горна Малина. До село Врачеш тече в дълбока залесена долина между планините Било на изток и Мургаш на запад, след което навлиза в Ботевградската котловина. В землището на село Новачене рязко завива на изток, минава през Новаченския пролом и при село Своде в община Правец се влива отляво в река Малки Искър на 215 м н.в. Основни нейни притоци са: Тиовска река (ляв), Водиовска река (ляв), Твърдомещница (ляв), Бела река (ляв), Косачица (ляв), Чешковица (ляв, влива се при село Врачеш), Конаревец (ляв, влива се при село Скравена), Калница (десен), Боговина (ляв), Рударка (ляв) и Пелинишки дол (ляв). Средногодишният отток на реката в устието ѝ е 4,2 м3/s, като максимумът е през април-юни, а минимумът юли-октомври.

Населени места[редактиране | редактиране на кода]

Изглед към град Ботевград от местността „Чеканица“ през 2009 г.
Изглед към село Боженица през 2011 г.
Изглед към село Врачеш през 2018 г.
Изглед към село Новачене през 2011 г.
Изглед към село Скравена през 2006 г.

Общината се състои от 13 населени места. Списък на населените места, подредени по азбучен ред, население и площ на землищата им:

Населено мястоПребр. на
населението
през 2011 г.
Площ на
землището
(в км2)
Забележка (старо име)Населено мястоПребр. на
населението
през 2011 г.
Площ на
землището
(в км2)
Забележка (старо име)
Боженица14441,488Литаково1 92870,801
Ботевград20 34553,298ОрханиеНовачене1 27633,837
Врачеш3 515119,329Радотина17119,688Радотин
Гурково28218,915УруцитеРашково14731,188
Еловдол44-Еленов дол, в з-щето на с. ЛипницаСкравена1 81435,526
Краево13315,226Трудовец3 23539,572Лъжене
Липница14140,083

Административно-териториални промени[редактиране | редактиране на кода]

  • Указ № 224/обн. 10.08.1884 г. – преименува с. Уруците на с. Гурково;
  • МЗ № 3774/обн. 07.12.1934 г. – преименува гр. Орхание на гр. Ботевград;
  • Указ № 567/обн. 31.10.1950 г. – преименува с. Лъжене на с. Трудовец;
  • Указ № 148/обн. 29.05.1956 г. – признава н.м. Еленов дол (от с. Липница) за отделно населено място – с. Еленов дол;
  • Указ № 58/обн. 09.02.1960 г. – преименува с. Еленов дол на с. Еловдол;
  • Указ № 960/обн. 4 януари 1966 г. – уточнява името на с. Радотин на с. Радотина.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Численост на населението според преброяванията през годините:[1]

Година на
преброяване
Численост
193427 877
194628 823
195628 101
196530 240
197536 113
198539 343
199238 316
200135 939
201133 175

Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г., по населени места (подредени по численост на населението):[2]

Населено
място
ЧисленостНаселено
място
Дял (в %)
ОбщоБългариТурциЦиганиДругиНе се
самоопределят
Не
отговорили
БългариТурциЦиганиДругиНе се
самоопределят
Не
отговорили
Общо33 17527 503232843431232640100.0082.900.078.570.130.377.96
Ботевград20 34517 01120147233831726Ботевград83.610.097.230.160.408.48
Боженица14414300001Боженица99.300.000.000.000.000.69
Врачеш3 5152972136394Врачеш84.553.8611.20
Гурково282235000047Гурково83.330.000.000.000.0016.66
Еловдол444400000Еловдол100.000.000.000.000.000.00
Краево13313001Краево97.740.000.75
Липница141128000013Липница90.780.000.000.000.009.21
Литаково1 928124606480925Литаково64.620.0033.600.000.461.29
Новачене1 27683904173413Новачене65.750.0032.680.230.311.01
Радотина1711600031Радотина93.560.000.001.750.58
Рашково14714600001Рашково99.310.000.000.000.000.70
Скравена1 81414801273196Скравена81.587.000.1610.80
Трудовец3 235296935222Трудовец91.771.086.86

Вероизповедания[редактиране | редактиране на кода]

Численост и дял на населението по вероизповедание според преброяването на населението през 2011 г.:[3]

ЧисленостДял (в %)
Общо33 175100.00
Православие22 92469.10
Католицизъм850.25
Протестантство1120.33
Ислям180.05
Друго170.05
Нямат9983.00
Не се самоопределят1 7235.19
Непоказано7 29821.99

Политика[редактиране | редактиране на кода]

Общински съвет[редактиране | редактиране на кода]

Сградата на общинския съвет през 2008 г.
Общински служители пред сградата на местната управа в Ботевград, 1 май 1948 г.

Състав на общинския съвет, избиран на местните избори през годините:[4][5][6][7]

Партия или сдружение2003200720112015
Избирателна активност по време на изборите35,7 %63,21 %62,76 %
Общ брой места29292929
Обединени за бъдещето на Ботевградска община12
Гражданско движение за Ботевградски обществен просперитет8
ГЕРБ1146
Българска социалистическа партия363
Движение за социален хуманизъм2
Атака22
Ред, законност и справедливост11
Промяна1
Български демократически форум1
Евророма21
Общество за Нова България1
Коалиция „Бъдеще за Ботевградска община“ (Граждански съюз за Нова България,
Национално движение „Симеон Втори“, Българска социалдемокрация)
13
Обединени на българските националисти „Целокупна България“2
Съюз на свободните демократи2
Новото време2
Коалиция „Гражданско сдружение за Ботевград“ (Партия на българските жени,
Зелена партия, Политически клуб „Екогласност“)
1
Инициатива за Ботевградска община10
Коалиция "За България"7
Коалиция за местни избори 2003 за избор на кмет, общински съветници и км..3
Социалистическа партия Български път2
Съюз на демократичните сили2
Български земеделски народен съюз - Народен съюз1
Българска евродесница1
Българска социалдемокрация1
Цветан Иванов Миньовски – независим1
Коалиция „Свобода и отговорност“1

Награди[редактиране | редактиране на кода]

  • Победител в категория „Иновации, наука и образование“, раздел „средни общини“, в онлайн конкурса „Кмет на годината, 2017“. Приз за кмета Иван Гавалюгов за усилията за внедряване на иновации в образованието на децата.

Транспорт[редактиране | редактиране на кода]

През общината преминават частично 4 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 89,8 km:

Топографски карти[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Дигитална библиотека на Национален статистически институт - каталог. // nsi.bg. Посетен на 5 октомври 2018. (на английски)
  2. Етнически състав на населените места в България според преброяването на населението през 2011 г.. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 30 юни 2015. (на английски)
  3. „Religious composition: 2011 census“. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 5 октомври 2018. (на английски)
  4. „Резултати от обработените протоколи на ОИК за избор на общински съветници - I тур, 2003“. // mi2003.cik.bg. Посетен на 5 октомври 2018. (на български)
  5. „Резултати от местните избори през 2007 г. в община Ботевград“. // results.cik.bg. Посетен на 5 октомври 2018. (на български)
  6. „Резултати от местните избори през 2011 г. в община Ботевград“. // results.cik.bg. Посетен на 5 октомври 2018. (на български)
  7. „Резултати от местните избори през 2015 г. в община Ботевград“. // results.cik.bg. Посетен на 5 октомври 2018. (на български)

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „География“         Портал „География          Портал „Ботевград“         Портал „Ботевград          Портал „България“         Портал „България    
Карта на обектите в община Ботевград