Морски бозайник

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигациятаНаправо към търсенето

Bowhead-1 Kate Stafford edit (16272151841).jpg

Blue Whale (Balaenoptera musculus) (16108163937).jpg

Avistamiento de ballenas.jpg

Delphinus delphis 03-cropped.jpg

Μεγάπτερη φάλαινα.jpg

Anim1753 - Flickr - NOAA Photo Library.jpg

Noaa-walrus22.jpg

Arctocephalus pusillus.jpg

California sea lion (Zalophus californianus) (13633026324).jpg

Helgoland 2013 (116).jpg

S. Sea Otter (Enhydra lutris) (15800171602).jpg

Polar Bear (18988785694).jpg

Морски бозайници

Морските бозайници са животни от клас бозайници, които обитават и се изхранват в морските екосистеми. Групата включва разнородни животни, като тюлени, китове, сирени, морски видри, бели мечки и дори един вид прилепи. Тя не представлява обособен таксон, а има полифилетичен характер в резултат на конвергентна еволюция – различните представители нямат общ предшественик.

Исторически сведения[редактиране | редактиране на кода]

Първото известно наблюдение на морски бозайник е от 400 г. пр.н.е., когато Аристотел описва, че делфините раждат малки, които се хранят с мляко от майката. През Средновековието наблюденията и откъслечните знания за морските бозайници съществуват редом с митовете и суеверията. Така например в „Historia Animalium“ (1551–1558) от Конрад Геснер, носорогът и тюлените са описани и илюстрирани, редом с еднорога. Романът Моби Дик (1851) от Херман Мелвил, съчетава подробни природонаучни наблюдения, с упорити заблуди, като тази, че „китът е риба“.[1]

Съвременните научни знания и изследвания на морските бозайници, съчетават различни аспекти на генетиката, териологията, етологията, екологията, океанографията и други научни дисциплини.[1]

Видов състав[редактиране | редактиране на кода]

Екология[редактиране | редактиране на кода]

Степента на адаптиране на морските бозайници към живота във водата варира в широки граници:[3]

Храната на морските бозайници е много разнообразна – някои се хранят със зоопланктон, други могат да ядат риба, мекотели, миди, водорасли, а някои видове, като бялата мечка, се хранят и с други бозайници.[3]

Макар броят на морските бозайници да е малък в сравнение с живеещите на сушата, те играят важна роля в различни екосистеми, особено при поддръжката на морските екосистеми чрез регулация на популациите на видове, с които се хранят. Значенито им за тези екосистеми ги прави важни за опазването на околната среда, особено защото 23% от видовете морски бозайници са застрашени.

Разпространение[редактиране | редактиране на кода]

Морските бозайници не са разпределени равномерно в световния океан. Отдавна е известно, че различните видове предпочитат води с определена соленост, дълбочина, температура и други характеристики. Един от основните фактори, който определя съдържанието на хранителни вещества, а оттам и разпространението на морските бозайници, е наличието на океански течения. Водите с висока степен на смесване като цяло са по-продуктивни от спокойните води и тези с по-ниска степен на смесване.[2]

Пагофилните бозайници зависят от наличието и разпространението на океанския лед.[2]

В Черно море се срещат три вида китоподобни бозайници – обикновен делфин, афала и морска свиня (муткур), представени от характерни подвидове. Поради полузатворения и изолиран характер на морето, те са еволюирали като ендемити:[4]

  • черноморски обикновен делфин (Delphinus delphis ponticus);
  • черноморска афала (Tursiops truncatus ponticus) и
  • реликтен муткур (Phocoena phocoena relicta).

И трите подвида са в категорията на застрашените видове в Черно море, внесени в списъка на Международния съюз за защита на природата (IUCN).

Опазване[редактиране | редактиране на кода]

Първоначално морските бозайници са обект на лов за храна и други ресурси. Някои видове, най-вече китове и тюлени, се превръщат в цел за промишлен улов, което предизвиква рязко намаляване на популациите им. Промишленият улов довежда до пълното измиране на стелеровата морска крава, морската норка, японския морски лъв и карибския тюлен монах. След прекратяването на промишления улов някои видове, като сивият кит и северният морски слон, възстановяват числеността си, докато други, като бискайският кит, остават силно застрашени.

Освен при целенасочения улов, морски бозайници умират и в резултат на риболова на други видове, попадайки в мрежи, от които не могат да избягат, при което се удавят или умират от глад. Интензивният морски трафик предизвиква сблъсъци между океански кораби и едри морски бозайници. Унищожаването на местообитанията също заплашва морските бозайници и техните възможности да намират и улавят храната си. Шумовото замърсяване пречи на животните, които използват ехолокация, а глобалното затопляне застрашава техните хабитати в полярните области.

Делфините, обитаващи Черно море, са включени в редица природозащитни документи – Конвенцията за мигриращите видове (СМS), Споразумението за опазване на китоподобните в Черно море, Средиземно море и съседната акватория на Атлантическия океан (ACCOBAMS), Директивата за местообитанията на Европейския съюз и други. България изпълнява национален план за опазване на китоподобните в Черно море.[4]

Лов на китове[редактиране | редактиране на кода]

Ловът на китове е улов на китоподобни, с търговска или научна цел. Основната цел на промишления лов е добивът на китова мас и месо от кит за консумация. През 2019 г., след 30-годишно прекъсване, Япония издава разрешение за промишлен улов на 52 малки ивичести кита, 150 ивичести кита на Брюде и 25 сейвала – общо 227 морски бозайника.[5]

Наблюдение[редактиране | редактиране на кода]

Стийв Бекшел се гмурка до кашалот

Наблюдението на морски бозайници е човешка дейност, свързана с откриването им в техните естествени хабитати. Наблюденията се извършват с научна, образователна и/или развлекателна цел. Модерните научни и други наблюдения започват да се развиват след средата на 1940-те години, когато студенти от океанографския институт „Скрипс“ (Scripps Institution of Oceanography) излизат да наблюдават сив кит.[1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Perrin, William F. et al. Encyclopedia of Marine Mammals. Elsevier, 2008. p. 1294. (на английски)
  2. а б в Jefferson, Thomas A et al. Marine Mammals of the World. FAO Species Identification Guide. FAO and UNEP, 1994. ISBN 92-5-103292-0. p. 320. (на английски)
  3. а б Марков, Георги. Бозайници. Второ основно преработено издание. София, Наука и изкуство, 1988. с. 303.
  4. а б Делфините, морето и общото ни бъдеще (листовка). // Министерство на околната среда и водите на Република България. с. 2. Посетен на 24.06.2019.
  5. Japan resumes commercial whaling after 30 years. // BBC News, 01.07.2019. Посетен на 04.01.2019. (на английски)