Европа

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигациятаНаправо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Европа.

Европа
Europe orthographic Caucasus Urals boundary (with borders).svg
Площ10 180 000 km²
Население741 447 158 д.
Гъстота72,9 д./km²
Държави50
Зав. територии6
Езицифренски,
немски,
английски
и други
ГрадовеМосква,
Истанбул,
Лондон,
Париж,
Мадрид
и други
Часова зонаUTC-1 до UTC+5
Европа в Общомедия

Европа е най-западният полуостров на Евразия, обикновено разглеждан като самостоятелен континент. Той граничи с Атлантическия океан на запад, Северния ледовит океан на север и Черно и Средиземно море на юг. Границата му с Азия на изток не е ясно очертана, но най-често се приема, че преминава по планината Урал и река Урал, Каспийско море и Кавказ.[1] Крайните точки на Европа са нос Кабу да Рока на запад, заливът Байдарацка губа на изток, нос Норкюн на север и нос Тарифа на юг. Името „Европа“ е въведено от финикийците, които обозначавали с него само северните брегове на Средиземно море и близките острови.

Европа е вторият най-малък континент с площ около 10 180 000 km² или 2% от площта на планетата и 6,8% от площта на земната суша. Континентът е трети по население след Азия и Африка със 731 милиона жители или около 11% от хората в целия свят.

След 16 век европейските държави започват да играят важна роля в историята на целия свят. До средата на 20 век в различни периоди те контролират Америка, Океания, почти цяла Африка и големи части от Азия. Най-интензивните военни действия през Първата и Втората световна война се водят на територията на Европа. През втората половина на 20 век континентът е разделен от Желязната завеса, но е поставено началото на процеса на европейска интеграция, довел до създаването на Европейския съюз.

Политическа карта на Европа

Икономиката на Европа, като едно цяло, е една от най-силните в света. Водещи икономики са Германия, Франция, Великобритания, Италия и Испания. Страните на Балканския полуостров и Източна Европа все още не са развити, колкото големите икономики.

Сателитна снимка на Европа

География[редактиране | редактиране на кода]

Европа и Азия образуват свръхконтинента Евразия, като Европа заема 20% от него. Източната граница с Азия е сухоземна и условна. Според едно от възможните определения тя преминава по ръба на шелфовата ивица на островите Нова земя към Карско море до залива Байдарацкая губа, минава по подножието на източния склон на планината Урал и нейното южно продължение Мугоджари, по долината на река Емба до нейното вливане в Каспийско море. След това продължава по шелфовата ивица на северната му част до устието на река Кура, границата между Кавказ и Арменското плато, продължава по реките Кура и Риони – до Черно море.

Дължината на бреговата линия на Европа е около 41 000 km (на 1000 km2 се падат 4,1 km) – най-голяма хоризонтална разчлененост сред континентите. Големи полуострови са Скандинавски, Пиренейски, Балкански, Апенински.

Средната надморска височина е около 300 m, максималната е 5642 m (връх Елбрус), а минималната – -28 m (Прикаспийска депресия) . Преобладават низините и равнините Средноевропейска равнина, Източноевропейска равнина, Долнодунавска равнина, Парижки басейн и други. Планините са около 20 % от територията на Европа (Кавказ, Алпи, Карпати, Пиренеи, Апенини, Урал, планините на Скандинавския и Балканския полуостров). В Европа има и няколко вулкана, най-известни от които са Хекла, Стромболи, Везувий, Санторин и Етна.

Релефна карта на Европа

Сред полезните изкопаеми, срещащи се в Европа, са нефт и природен газ (Урал, Кавказ, шелфа на Северно море), въглища (Донбаски, Печорски, Горносилезийски и Рурски басейн), железни руди (Курска магнитна аномалия, Урал, Горна Лотарингия, Скандинавски полуостров), руди на цветни метали, каменна и калиева сол.

По-голямата част от Европа е с умерен климат (на запад – океански, на изток – континентален, със снежна и студена зима). По северните острови климатът е субарктичен и арктичен, а в Южна Европа – субтропичен. Средната януарска температура е от -24 °С (на арктическите острови) до 12 °С (в субтропичните части на юг); средните юнски температури са съответно от 3 до 29 °С. Валежите са от 1500 – 2000 mm годишно в планините, до 200 mm годишно и по-малко в Прикаспийската низина. Като цяло сухотата на климата нараства от северозапад на югоизток. Височината на снежната граница е от 50 m (Франц-Йосифова земя) до 3900 m (Кавказ). Площта на ледниците е около 118 000 km².

Главните европейски реки са Волга, Дунав, Днепър, Дон, Висла, Одер, Елба, Рейн, Лоара, Рона, Тахо. По-големи езера са Ладожко езеро, Онежко езеро, Венерн, Балатон, Женевско езеро.

Островите в Арктика и по крайбрежието на Северния ледовит океан са заети от арктични пустини и тундра, на юг – лесотундра, смесени и широколистни гори, лесостепи, степи, субтропични средиземноморски гори и храсти (маквиси, фригана, шибляк); на югоизток – полупустини. На континента има много национални паркове, резервати и защитени територии.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

История[редактиране | редактиране на кода]

Политическа карта на Европа

Праистория[редактиране | редактиране на кода]

Най-древните известни хора, обитавали Европа, са от вида Homo georgicus и населявали днешна Грузия преди около 1,8 милиона години.[2] Други останки от хора, датирани от преди 1 милион години, са открити в Испания.[3] Неандерталците (носещи името на долината Неандер в Германия) се заселват в Европа преди 150 хиляди години и изчезват преди 30 хиляди години. Те са заместени от съвременните хора (кроманьонци), които се появяват за пръв път на континента преди 40 хиляди години.[4]

По време на неолита в различни части на Западна и Южна Европа се изграждат мегалитни паметници, като Стоунхендж[5] и мегалитните храмове в Малта.[6] Културата на шнуровата керамика процъфтява по време на прехода от неолит към халколит. Бронзовата епоха в Европа започва в края на 3 хилядолетие пр.н.е. с културата на камбановидните чаши.

Началото на желязната епоха в голяма част от континента е поставено от халщатската култура в началото на 8 век пр.н.е.. През този период финикийската колонизация поставя началото на първите градове по европейското Средиземноморие. Културното развитие в Италия и Гърция довежда до класическата Античност, сведения за която има и от писмени източници.

Европа по времето на Първия кръстоносен поход, 1097 г.

Античност[редактиране | редактиране на кода]

Средновековие[редактиране | редактиране на кода]

Европа преди Балканската война, 1911 г.

16 и 17 век[редактиране | редактиране на кода]

18 и 19 век[редактиране | редактиране на кода]

20 век[редактиране | редактиране на кода]

През 20 век Европа е разтърсена от две световни войни – Първата и Втората световна войни. Първата световна война е между два съюза: Германия, Австро-Унгария, Турция и България срещу Англия, Франция, Русия, САЩ и други. Съюзът на първите четири държави се нарича „Троен съюз“, а на останалите държави – „Антантата“. Войната приключва с много жертви, дадени и от двете страни. Победител във войната е Антантата. През Втората световна война Германия начело с Хитлер и със съюзници Италия и Япония, напада и окупира почти цяла Европа, европейската част на Русия и за кратко Северна Африка. В началото Германия и съюзниците ѝ почти нямат загуби, но след нападението над Русия нацистите губят огромна част от войските си и тогава започва обратът на войната. Тя приключва с капитулацията на Япония, като преди това са капитулирали Италия и Германия.

Политическа география[редактиране | редактиране на кода]

Карта на Европа, според най-използваните географски граници[7] (Легенда:синьо = страната се намира на два континента • зелено = страната историческо се счита като европейска, обаче тя се намира на друг континент).

Standard map of Europe (blank).png



ДържаваПлощ
(km²)
Население
(2014 г.)
Гъстота
(на km²)
Столица
Флаг на Австрия Австрия83 8588 464 55497,4Виена
Флаг на Азербайджан Азербайджан 197Баку
Флаг на Албания Албания28 7482 820 977125,2Тирана
Флаг на Андора Андора46876 246146,2Андора ла Веля
Флаг на Армения Армения 4101Ереван
Флаг на Беларус Беларус207 6009 465 50049,8Минск
Флаг на Белгия Белгия30 51011 167 578336,8Брюксел
Флаг на Босна и Херцеговина Босна и Херцеговина51 1293 790 62277,5Сараево
Флаг на България България110 9107 286 04068,7София
Флаг на Ватикана Ватикана0.448392 045,5Ватикана
Флаг на Великобритания Великобритания244 82063 705 000244,2Лондон
Флаг на Германия Германия357 02182 523 700233,2Берлин
Флаг на Грузия Грузия 164Тбилиси
Флаг на Гърция Гърция131 94010 815 19780,7Атина
Флаг на Дания Дания 243 0945 608 784124,6Копенхаген
Флаг на Естония Естония45 2261 286 54031,3Талин
Флаг на Република Ирландия Ирландия70 2804 585 40060,3Дъблин
Флаг на Исландия Исландия103 000325 0102,7Рейкявик
Флаг на Испания Испания 3504 85146 704 314Мадрид
Флаг на Италия Италия301 23060 829 079191,6Рим
Флаг на Казахстан Казахстан 15,9Астана
Флаг на Кипър Кипър 49 251862 00085Никозия
Флаг на Латвия Латвия64 5892 014 00036,6Рига
Флаг на Литва Литва65 2002 950 68455,2Вилнюс
Флаг на Лихтенщайн Лихтенщайн16036 842205,3Вадуц
Флаг на Люксембург Люксембург2 586537 000173,5Люксембург
Флаг на Северна Македония Северна Македония 525 7132 062 29481,1Скопие
Флаг на Малта Малта316416 0551 257,9Валета
Флаг на Молдова Молдова 633 8433 559 500131,0Кишинев
Флаг на Монако Монако1,9536 13616 403,6Монако
Флаг на Нидерландия Нидерландия 741 52616 806 200393,0Амстердам
Флаг на Норвегия Норвегия 8324 2205 077 79814,0Осло
Флаг на Полша Полша312 68538 533 300123,5Варшава
Флаг на Португалия Португалия 991 56810 562 178110,1Лисабон
Флаг на Румъния Румъния238 39121 120 64091,0Букурещ
Флаг на Русия Русия 1, 1317 075 400107 370 00026,8Москва
Флаг на Сан Марино Сан Марино6132 509454,6Сан Марино
Флаг на Сърбия Сърбия 1088 3617 180 50589,4Белград
Флаг на Словакия Словакия48 8455 412 008111,0Братислава
Флаг на Словения Словения20 2732 060 33295,3Любляна
Флаг на Турция Турция 1783 5627 002 66293Анкара
Флаг на Украйна Украйна 11603 70045 460 62780,2Киев
Флаг на Унгария Унгария93 0309 906 000108,3Будапеща
Флаг на Финландия Финландия336 5935 445 88315,3Хелзинки
Флаг на Франция Франция 12547 03065 806 000109,3Париж
Флаг на Хърватия Хърватия56 5424 290 61277,7Загреб
Флаг на Чехия Чехия78 86610 512 900130,1Прага
Флаг на Черна гора Черна гора13 812620 02944,6Подгорица
Флаг на Швеция Швеция449 9649 625 44419,7Стокхолм
Флаг на Швейцария Швейцария41 2908 085 300176,8Берн
Общо10 180 00070

1 Трансконтинентална държава, която е разположена едновременно в Европа и Азия.
2 Не включва остров Гренландия, който географски спада към Северна Америка.
3 Ексклавите Сеута и Мелиля политически са част от Испания, но географски спадат към Северна Африка.
4 Географски Армения и Кипър се водят части от Западна Азия, но културно и исторически винаги са били част от Европа. Кипър е член на Европейския съюз и на Съвета на Европа. В данните е включена и непризнатата Република Северен Кипър.
5 В България не се използва приетото от ООН наименование Бивша Югославска Република Македония.
6 Включена е и непризнатата от нито една държава Приднестровска автономна република.
7 Включена е само европейската част от Кралство Нидерландия. Географски Кюрасао, Синт Мартен, Аруба, Бонер, Саба и Синт Еустациус принадлежат към Южна Америка.
8 Включва Свалбард и острови Ян Майен.
9 Включва архипелазите Азорските острови и Мадейра. Често, географски Мадейра се приема за част от Северна Африка.
10 Не включва Косово, въпреки че Сърбия не е признала независимостта на автономната република.
11 Включва Кримската автономна република.
12 Посочените данни обхващат само европейската част на Франция. Към януари 2011 във Френските отвъдморски територии живеят 2 685 705 души.
13 Данните са за цяла Русия.

Овен гореспоменатите държави в Европа съществуват и няколко региона, които се ползват със значителна автономия, а два са самообявили се независими републики. От изброените територии нито една не е член на ООН.

Име и флагПлощ
(km²)
Население
(1 юли 2002 est.)
Гъстота
(на km²)
Столица
Флаг на Абхазия Абхазия 18 432216 00029Сухуми
Флаг на Оланд Оланд (Финландия)1 55226 00816,8Мариехамн
Флаг на Фарьорските острови Фарьорски острови (Дания)1 39946 01132,9Торсхавн
Флаг на Гибралтар Гибралтар (Великобритания) 25,927 7144 697,3Гибралтар
Флаг на Гърнси Гърнси (Великобритания) 27864 587828,0Сейнт Питър порт
Косово Косово10 887[8] 1 804 838220Прищина
Флаг на Остров Ман Ман (Великобритания) 257273 873129,1Дъглас
Флаг на Джърси Джърси (Великобритания)11689 775773,9Сейнт Хелиър
Флаг на Нагорно-Карабахска република Нагорни Карабах 411 458138 80012Степанакерт
Флаг на Северен Кипър Северен Кипър 53 355265 10078Никозия
Флаг на Южна Осетия Южна Осетия 13 90070 00018Цхинвали
Flag of Norway.svg Свалбард и островите
Ян Майен
(Норвегия)
62 0492 8680,046Лонгирбюен
Флаг на Приднестровие Приднестровие 64 163537 000133Тираспол

1 Абхазия и Южна Осетия обявяват независимост от Грузия съответно на 25 август 1990 и 28 ноември 1991. На 26 август 2008 руският президент Дмитрий Медведев официално признава Абхазия и Южна Осетия за независими държави. На същата дата Парламентът на Грузия приема декларация, с която обявява двете територии за окупирани от Русия.
2 Владения на Короната, под чийто суверенитет се намират, но не се считат за част от Обединеното кралство.
3 Косово е призната като независима държава от 75 държави-членки на ООН и Тайван. Сърбия отказва да признае независимостта ѝ.
4 Непризната от нито една държава автономна република в състава на Азербайджан.
5 Призната е единствено от Турция.
6 Не е призната от нито една държава и официално е част от Република Молдова.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Европа

През 2011 година населението на Европа се оценява на 739 милиона души[9] или около 10% от населението на планетата. Век по-рано на континента живее около една четвърт от хората по света. Макар че европейското население нараства през този период, неговият прираст е по-нисък от този в други части на света, най-вече в Африка и Азия.[9] Гъстотата на населението остава сравнително висока, като Европа отстъпва по този показател единствено на Азия. Най-гъсто населената страна в Европа, Нидерландия, заема трето място в света след Бангладеш и Южна Корея.

Езици[редактиране | редактиране на кода]

Повечето езици в Европа спадат към няколко групи на индоевропейските езици.

Славянските езици са езици от индоевропейското езиково семейство, произлезли от общ праславянски език и впоследствие обособени в три големи отделни групи – източна, западна и южна. Мнозинството от хора, които говорят славянски езици, обитават голяма част от Източна Европа и Балканския полуостров, както и части от Централна Европа и Северна Азия. Основните езикови групи са:

Руският е географски най-разпространеният език в Евразия и най-говореният език в Европа. Съществен брой руско-говорящи извън Русия има във всички страни от бившия Съветски съюз, в Германия и в Израел. Съществуването на самостоятелен македонски език не се приема от повечето лингвисти. Кодифицираната норма на македонските диалекти се разглежда от повечето езиковеди слависти като трета книжовна норма на българския език, успоредна на българския книжовен език и на банатската писмена норма. Подобно е положението с обявените за официални в съответните държави черногорски и босненски езици, които езиковедите приемат за сръбски диалекти.

Романските езици са подгрупа на италийските езици, произлезли от диалектите на латинският език, който е официален в държавата Ватикан. Романските езици се делят на три основни групи:

В световен мащаб говорещите някои от романските езици като майчин надхвърлят един милиард души. В Европа френският се говори от около 65 милиона човека, което го прави третият най-голям език в Европейския съюз. Специалистите не са единни и в мнението си за това дали всички те са самостоятелни езици или трябва да бъдат считани за диалекти на основните.

Германските езици най-вероятно са произлезли от общ протогермански, който впоследствие е започнал да се разклонява дотам, че са се появили независимо съществуващи един от друг езици. Повечето германски езици географски са разположени в непрекъснати области, като по-близко разположените са взаимно разбираеми, а отдалечените не са.

Германските езици се разделят на:

В световен мащаб английският език е третият най-говорен майчин език, а комбинирано всички носители на германските езици възлизат на 559 милиона души. В рамките на Еврепейския съюз немският се говори от 86 милиона души, а в цяла Европа е роден на 95 милиона човека, превръщайки се в най-говорения език в ЕС и във втория най-говорен на континента след руския.

Келтските езици се говорят от около 1,5 милиона човека в Европа, като в миналото са били много разпространени, но единствено в Ирландия език от тази група е официален. Разделят се на две групи:

Балтийските езици са също част от индоевропейското езиково семейство с около 5,5 милиона души, които ги говорят. Балтийските езици се делят на:

  • западнобалтийски езици – група отмрели езици, сред които пруския
  • източнобалтийски езици – латвийски, литовски и няколко мъртви езика.

Иранските езици също имат своя представител в Европа. Те са част от индоевропейското семейство и към тях спада осетинският, родствен на изчезналите сарматски и алански езици и говорен от около 500 хил. души.

Като самостоятелни групи от индоевропейското семейство, състоящи се от един единствен език се считат:

  • Гръцкият – владее се от над 13 милиона души, мнозинството от които са в Гърция, Кипър и Албания.
  • Арменският – говори се от около 6,7 милиона души в Армения, Русия, България и др.
  • Албанският – говори се от над 6 милиона души в Албания, Косово, Северна Македония, Южна Италия и др.

Тюркските езици представляват езиково семейство включващо повече от тридесет езика, говорени в широк географски ареал: от Източна Европа и Средиземно море до Сибир и западната част на Китай. Тюркските езици се разглежат и като езикова група принадлежаща към алтайското езиково семейство. В рамките на Европа се говорят двата най-големи тюрски езика:

  • турският е роден на 74 милиона души и се владее от над 83 милиона души.
  • азербайджанският е роден на 90% от населението на Азербайджан или на около 8,1 милиона души; езикът е разпространен и в Иран, където се говори от между 10 и 20 милиона души.

Угро-финските езици са подсемейство на уралските езици и се делят на следните езикови групи: угърски, фински (волго-фински и балто-фински), пермски и саамски. Те не произлизат нито от индоевропейските езици, нито от тюркските езици. Техният произход е спорен. Приема се, че техният език-прародител е говорен на териоторията на днешна европейска Русия и Украйна, както и около планината Урал. Говорят се изключително и само в Европа. Най-разпространените езици от тази група са унгарският (14,5 мил.души), финският (6,5 мил. души), естонският (1,1 мил. души) и мордовският (850 хил. души).

Кавказките езици са самостоятелно семейство и включват десетки различни езици, някои от които говорени от по няколко стотин човека. Най-разпространен е грузинският език, които се говорят от около 5,2 милиона души. Към това семейство спадат и абхазкият, чеченският, ингушкият и много други.

Много са споровете и относно принадлежността на баският език, говорен от повече от един милон човека от народа на баските, в Северна Испания и Южна Франция (района на Пиринеите). Някои считат, че може условно да бъде причислен към кавказките езици, но други са на мнение, че това е уникален език формиращ самостоятелно езиково семейство, в което е единствен представител.

Освен всички тези езици, приемани за традиционни за европейският континент, вследствие на голямата преселническа вълна, започнала още през колониалната епоха, в Европа живеят многобройни общности от всички краища на Азия и Африка. Някои от тях живеят доста капсулирано и запазват традициите, обичаите и езика си в продължение на поколения.

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

Като за континент, икономиката на Европа е най-голямата на планетата. Подобно на другите континенти, 48-те страни в Европа се различават по богатство. Най-богати са страни в Западна Европа, докато източноевропейските държави все още се възстановяват от периода на комунизма и разпадането на СССР и Югославия. Европейският съюз, в който членуват 27 държави, е най-голямата икономическа територия в света. 23 страни (17 в ЕС и още 6 извън него) използват еврото като официална валута. От всички страни Германия има най-голям БВП($3,820 трилиона)[1] в Европа, който е и четвърти в световен мащаб. Франция заема второ място ($2,902 трилиона)[2], а Великобритания трето място ($2,848 трилиона [3].

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. National Geographic Atlas of the World. 7th. Washington, DC, National Geographic Society, 1999. ISBN 0-7922-7528-4. с. 68 – 69, 90 – 91.
  2. Vekua 2002, с. 85 – 89.
  3. BBC 2007.
  4. National Geographic 2005, с. 21.
  5. Atkinson 1956.
  6. Peregrine 2001, с. 157 – 184.
  7. The map shows one of the most commonly accepted delineations of the geographical boundaries of Europe, as used by National Geographic and Encyclopedia Britannica. Whether countries are considered in Europe or Asia can vary in sources, for example in the classification of the CIA World Fact Book or that of the BBC.
  8. CIA,gov
  9. а б World Population Prospects: The 2006 Revision Population Database. // UN – Department of Economic and Social Affairs. Посетен на 10 юни 2008.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Atkinson, Richard J. C. Stonehenge. Penguin Books, 1956.
  • 'First west Europe tooth' found. // BBC, 2007. Посетен на 12 април 2010.
  • National Geographic. National Geographic Visual History of the World. Washington, National Geographic Society, 2005. ISBN 0-7922-3695-5.
  • Peregrine, Peter Neal и др. Encyclopaedia of Prehistory. Springer, 2001. ISBN 0306462583.
  • Vekua, A и др. A new skull of early Homo from Dmanisi, Georgia. // Science 297. 2002. DOI:10.1126/science.1072953. с. 85 – 89.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]